Излиза осмият роман от поредицата „Орденът на асасините"
„Подземен свят“ ще срещне читателите си с един опозорен асасин, агент под прикритие, който се отправя на мисия, която може да му донесе изкупление.
Годината е 1862. Лондон е във вихъра на индустриалната революция, строи се първата подземна железница. Когато в изкопа е открит труп, се отваря нова глава във вековната битка между асасини и тамплиери.
Асасин с мрачни тайни се е внедрил под прикритие с мисия да освободи столицата от хватката на тамплиерите. Скоро Братството ще го познава като Хенри Грийн, учител на Джейкъб и Иви Фрай. Но засега той е известен само с прозвището си Призрака…
ОТКЪС
Първа част
Призрачен град
1.
Скрит зад каруците на търговците, асасинът Итън Фрай се таеше в сенките на пазара в Ковънт Гардън – седнал върху щайга със скръстени ръце, подпрял брадичка в длан под меката, надиплена качулка на робата си. Следобедът отстъпи място на вечерния сумрак, но той не помръдваше. Наблюдаваше мълчаливо. И чакаше.
Рядко се случваше асасин да застане така, обронил глава в дланта си. Особено ако носи скритото си острие. Върхът на тайното оръжие на Итън се намираше на по-малко от два пръста от уязвимата плът на гърлото му. По-близо до лакътя му имаше лек, но експлозивен пружинен механизъм, който изстрелваше нагоре острата като бръснач стомана и се активираше с едно-единствено ловко движение на китката. Итън буквално държеше себе си на върха на ножа.
Но защо? Все пак дори асасините не са застраховани от инциденти и неизправности на снаряжението. Като предпазна мярка мъжете и жените от Братството се стараеха да не доближават до лицата си ръката със скритото острие. По-добре, отколкото да станат за посмешище или нещо по-лошо.
Итън обаче имаше различни съображения. Той не само владееше до съвършенство изкуството на разузнаването – а облегнатата върху силната му ръка брадичка би заблудила евентуален враг – но и изпитваше мрачно задоволство да предизвиква опасността.
И така, асасинът седеше, обвил брадичка с длан, наблюдаваше и чакаше.
Нещо привлече погледа му, той се изправи, отърси леността от мускулите си и надникна между каруците. Търговците прибираха стоката. Но имаше и друго. Играта започваше.
Годината е 1862. Лондон е във вихъра на индустриалната революция, строи се първата подземна железница. Когато в изкопа е открит труп, се отваря нова глава във вековната битка между асасини и тамплиери.
Асасин с мрачни тайни се е внедрил под прикритие с мисия да освободи столицата от хватката на тамплиерите. Скоро Братството ще го познава като Хенри Грийн, учител на Джейкъб и Иви Фрай. Но засега той е известен само с прозвището си Призрака…
ОТКЪС
Първа част
Призрачен град
1.
Скрит зад каруците на търговците, асасинът Итън Фрай се таеше в сенките на пазара в Ковънт Гардън – седнал върху щайга със скръстени ръце, подпрял брадичка в длан под меката, надиплена качулка на робата си. Следобедът отстъпи място на вечерния сумрак, но той не помръдваше. Наблюдаваше мълчаливо. И чакаше.
Рядко се случваше асасин да застане така, обронил глава в дланта си. Особено ако носи скритото си острие. Върхът на тайното оръжие на Итън се намираше на по-малко от два пръста от уязвимата плът на гърлото му. По-близо до лакътя му имаше лек, но експлозивен пружинен механизъм, който изстрелваше нагоре острата като бръснач стомана и се активираше с едно-единствено ловко движение на китката. Итън буквално държеше себе си на върха на ножа.
Но защо? Все пак дори асасините не са застраховани от инциденти и неизправности на снаряжението. Като предпазна мярка мъжете и жените от Братството се стараеха да не доближават до лицата си ръката със скритото острие. По-добре, отколкото да станат за посмешище или нещо по-лошо.
Итън обаче имаше различни съображения. Той не само владееше до съвършенство изкуството на разузнаването – а облегнатата върху силната му ръка брадичка би заблудила евентуален враг – но и изпитваше мрачно задоволство да предизвиква опасността.
И така, асасинът седеше, обвил брадичка с длан, наблюдаваше и чакаше.
Нещо привлече погледа му, той се изправи, отърси леността от мускулите си и надникна между каруците. Търговците прибираха стоката. Но имаше и друго. Играта започваше.
lira.bg
Comments
Post a Comment