БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ ПРЕЗ ХV-ХІХ ВЕК

В края на ХІV в. Добруджа е включена в пределите на Османската империя. Чуждото владичество продължава пет столетия. През този период в областта протичат интензивни демографски процеси.  Османо-турската колонизация от ХV–ХVІІ в. и преселването на българско население през ХVІІІ–ХІХ в. налагат съжителството на различни етно-религиозни и етнографски общности и групи в региона.

    През Възраждането Добруджа участва в борбите на българския народ за новобългарска просвета, църковна независимост и национално освобождение.

    Отдел История на българските земи ХV–ХІХ в. е създаден през 1973 г. Във фондовете му се съхраняват музейни ценности, които представят историята на Добруджа през посочения период. Особено впечатляват колекциите Икони от Добруджа ХVІІ-ХІХ в.; Възрожденски книги; Църковна утвар и Оръжие. Отделът разполага и с богат научен архив за християнски църкви, мюсюлмански храмове и двуобредни светилища от Добруджа.

КОЛЕКЦИЯ „ИКОНИ ОТ ДОБРУДЖА“

Колекцията включва 209 творби, образци на възрожденската иконопис (ХVІІІ–ХІХ в.). Те са дело на майстори зографи, представители на известната Тревненска живописна школа. Преобладават творбите на потомствените иконописци от родовете Захариевци и Витановци, които носят типичните белези на тази школа: ярка палитра с контрастни цветове; своеобразен сюжетно-тематичен репертоар, съобразен с характерното предпочитание на местното земеделско население; широко въвеждане на пейзажа и моменти от живота; доминиране на графично-декоративните средства. Интересни и ценни са иконите на Захария Цанюв с ктиторски надписи, които дават допълнителна информация за възрожденската епоха в Добруджа.

    Други зографи, които не се числят към утвърдените школи, но чиито творби заемат съществено място в колекцията, са: Недко Тодорович от Жеравна и Никола Василев от Шумен. Оригиналният майстор Недко Тодорович е автор на една от най-хубавите икони в колекцията „Св. Георги и Св. Димитър на коне“. Никола Василев присъства с няколко икони, изобразяващи любимия му сюжет – славянските първоучители Кирил и Методий.

    Вероятно някои от иконите са рисувани от местни майстори, например примитивът „Рождество Христово“ и иконата „Св. Димитър Бесарбовски“.

    В колекцията особено впечатляват: „Исус Христос“ от ХVІІ век; „Св. Панталеймон“ от ХVІІІ век; „Исус Христос“ и „Св. Богородица“ – ХVІІІ в. от неизвестен гръцки автор и  колекцията икони „Св. св. Кирил и Методий“.

    Колекцията „Икони от Добруджа“ е призната за част от националното иконно богатство.

ВЪЗРОЖДЕНСКА КНИЖНИНА

Колекцията включва почти всички разпространявани през Възраждането в Добруджа и Добрич издания: църковна и светска литература, учебници, периодични вестници и списания. Сред тях са: „Софронието“ на Софроний Врачански; „Рибният буквар“ на Петър Берон; изданията на Юрий Венелин и Васил Априлов; на Г. С. Раковски и П. Р. Славейков, на Гаврил Кръстевич, Найден Геров и много други; изданията със спомоществователи от Добрич и тези с приписки – извор на разностранна информация за добруджанеца през епохата на Възраждането.

www.dobrichmuseum.bg