Людмил Ангелов, Владимир Кираджиев и Русенска филхармония с изключителен концерт в Русе и София

На 6 юни Русенска филхармония ще гостува в София – в зала България, по покана на организаторите на международния музикален фестивал „Софийски музикални седмици”. Елитният оркестър от крайдунавската столица ще се представи в Русе и в зала България с впечатляваща програма от симфонични творби, като две от тях ще отбележат своето първо изпълнение в България. Ще прозвучат „Прелюдии” от Ференц Лист и за първи път ще бъдат изпълнени „Руска рапсодия” от Шулц-Евлер и „Концерт за пиано и оркестър оп.3” от Морис Мошковски. Диригентът Владимир Кираджиев и виртуозният пианист Людмил Ангелов са единствените интерпретатори на „Концерт за пиано и оркестър оп.3” от Морис Мошковски. Концертът се счита за изгубен, докато в едно имение, заедно с други ранни творби и дневници, запазени в Френската Национална библиотека се намира саморъчно написаната ръкописната партитура. В резултат идва „втората премиера” на концерта на 09.01.2014 в залата на Варшавската филхармония с българския пианист Людмил Ангелов, диригента Владимир Кираджиев и Симфоничния оркестър на Жешовската филхармония „Артур Малавски”.

От 24 май до 29 юни ще продължи 46-то издание на международния фестивал Софийски музикални седмици, чиято определяща фраза тази година е „Среща на зрелостта с младите, които пишат историята на XXI век“. Музиканти от десет държави и няколко поколения се обединяват, за да ни представят нови и утвърдени творби в различни формати. 25 основни събития и съпътстваща програма с ученици и студенти по музика ще зарадват почитателите на класиката.

Програмата

„Прелюдиите” (Les Preludes) е може би най-известната от 13-те симфонични поеми на Ференц Лист. Вдъхновена е от Meditations Poetiques („Поетични съзерцания”) на Алфонс дьо Ламартин, като четирите части на музикалната форма съответстват на отделните части на поемата. Ярката оркестрация и многообразните превъплъщения на основната тема предизвикват към дълбок размисъл, който допълнително се утежнява от философския и риторичен (или не?) въпрос, който Лист задава чрез Ламартин: “Какво е нашият живот, ако не серия от прелюдии към тази непозната песен, чиято първа тържествена нота е смъртта.”

„Поетични съзерцания” на Ламартин е стихосбирка, публикувана през 1820 г., показваща едно ново за времето си чувствено отношение към явленията в живота. При първата публикация книгата съдържа 24 поеми, а през 1849 г. са вече 41. (1849 г.)
Колекцията се отличава с въздишки на душата на Ламартин, която извиква спомени и изразява съжаления, надежди и отчаяние, страх от смъртта. Но тези импулси на душата са неотделими от чувството на природата - приятел, с която поетът споделя своите радости и скърби. Описването на природни пейзажи, е израз на състоянието на самия ум. Ламартин също се опитва да изрази отношение си към отвъдното. Въпреки че вярва дълбоко християнски, той няма точната сигурност, което понякога го кара да се съмнява, но в крайна сметка надделява триумфа на надеждата за безсмъртие.

Ференц Лист (на унгарски: Liszt Ferenc) или Франц Лист (на немски: Franz Liszt) е австро-унгарски пианист и композитор - романтик. (22.11.1811, Райдинг, Унгария – 31.07.1886, Байройт, Германия).
Той е бил един от най-известните изпълнители в Европа през ХІХ, признат особено заради невероятните му пианистични способности. И днес той се смята за един от най-великите пианисти в историята.
Лист е признат заради редефинирането на свиренето на пиано, което прави неговото влияние видимо и днес, както чрез композициите му, така и с наследството му като педагог. Той е признат и като основоположник на формата на симфоничната поема, както и на модерния солов пиано рецитал, виртуозността, на който му печели одобрението на композитори и изпълнители едновременно.
На 11-годишна възраст започва да дава публични концерти като смайва публиката с импровизаторските си способности и бива определян като дете-чудо, някои даже го сравняват с Моцарт.
Концертира в цяла Европа, като непрекъснато е на път. От 1847 г. е капелмайстор във Ваймар, градът на Гьоте, Шилер и Хердер. Той е основоположник на новата виртуозна клавирна школа.
През 1854 г. Лист основава „Нововаймарския съюз“. Той е един от основателите (1875 г.) и пръв президент на Академията за музика в Будапеща. Близък приятел с Рихард Вагнер, за чиято кариера се грижи бащински. Вагнер се жени за една от дъщерите му – Козима.
Причина за смъртта му е пневмония, от която се разболява по време на пътуване и която не забелязва в началния ѝ стадий

Адолф (Андрей) Шулц-Евлер е полски композитор и пианист. Роден е в 1852 год. в Радом ( днешна Полша, тогава част от Руската империя). Ученик по композиция на Станислав Монюшко във Варшава и на Карл Таузиг по пиано в Берлин. 1882-89 е професор по пиано в Филхармоничното музикално училище в Москва, от 1884 до 1904 - и в музикалната академия в Харков. Автор е на камерна музика, както и на множество произведения за пиано, между които особена популярност добива неговата клавирна парафраза на валса "На хубавия син Дунав" от Йохан Щраус.

Клавирния концерт в си минор, оп. 3 Мошковски пише още по времето, когато посещава Новата берлинска музикална акадмия през 1872. Заедно със своя приятел и колега Филип Шарвенка той наема залата на Берлинската певческа академия за една вечер - концерт със собствени произведения. Първото изпълнение на Концерт за пиано се провежда в събота, 27.02.1875 под диригентството на Лудвиг фон Бренер и с композитора на пианото. Изпълнени са още Симфония в ре минор и Каприз оп. 4. Премиерата е успех и Антон Рубинщайн оценява положително концерта.
Концертът за пиано, обаче, остава непубликуван. Макар че издаването му е било резервирано в едно голямо френско издателство, той го замества с Втория концерт ор. 59. И по-късно той гледа критично на своята ранна творба, въпреки че я преработва и през 1875 г. го изпълнява заедно с Ференц Лист като второ пиано. Благодарение на този факт концертът все пак придобива известност, въпреки че друго публично изпълнение от тогава няма.
По-късно, след смъртта на композитора, неговия ученик Бернард Полак иска да публикува концерта в изд. „Петерс”, но не можал да намери ръкописа. Отдавна концертът се счита за изгубен, докато в едно имение, заедно с други ранни творби и дневници, запазени в Френската Национална библиотека се намира саморъчно написаната ръкописната партитура. В резултат идва „втората премиера” на концерта на 09.01.2014 в залата на Варшавската филхармония с българския пианист Людмил Ангелов, диригента Владимир Кираджиев и Симфоничния оркестър на Жешовската филхармония „Артур Малавски”.

Морис Мошковски (Moritz Moszkowski) е роден на 23.08.1854 г., като второ дете на средно полско-еврейско семейство в Бреслау в тогавашната Силезия (днес Вроцлав), умира на 04.03.1925 в Париж. С рано показан музикален талант, учи пиано с майка си, а през 1865 постъпва в Консерваторията в Дрезден. От 1869 г. учи в Берлин в „Звездната” консерватория при Едуард Франк (пиано) и Фридрих Kил (контрапункт). Малко след това постъпва в берлинската Нова музикална академия при Теодор Кулак (пиано), Рихард Вьорст (композиция) и Хайнрих Дорн (оркестрация). На върха на славата си като концертиращ пианист, той приключва кариерата си поради нервно заболяване и се премества през 1897 г. в Париж и се установява в Европа като композитор и диригент. Неговите Испански танци оп. 12 за пиано на четири ръце му донасят голям търговски успех и въпреки някои проблеми в личния живот, неговите остроумия му донасят известност като непоправим бохем. Придобил репутация като педагог по пиано, преподава на многобройни пианисти и диригенти, които по-късно стават известни като Йозеф Хофман, сър Томас Бийчъм, Хоакин Tурина, Ванда Ландовска и др. Дори и днес етюдите Мошковски за пиано са включени в много страни в образователния стандартен репертоар.
Мошковски пише произведения за пиано, камерна музика, концерти и театрална музика, включително и два клавирни концерта, Концерт за цигулка, три оркестрови сюити, една опера и един балет. Поколения пианисти от "Златния век на пианото", като Сергей Рахманинов, Леополд Годовски или Владимир Хоровиц, използват виртуозни пиеси на Мошковски като бис.

Солистът

Людмил Ангелов е роден във Варна. Пианистът завършва Националната музикална академия “Панчо Владигеров” в София. Негови учители са Виктория Спасова, Людмила Стоянова и феноменалният пианист и педагог Константин Станкович.
Людмил Ангелов е отличен с награди от международни конкурси, в това число “Виртуози на клавирната музика” (Чехия, 1973), Сенигалия (Италия, 1976), “Фредерик Шопен” (Полша, 1985), Международен конкурс Палм Бийч (САЩ, 1990) Piano Masters (Монте Карло, 1994) и World Piano Masters Tour (Франция, 1997).
Популярен в цяла Европа, САЩ, Южна Америка, Хонг Конг, Корея и Тайван, Людмил Ангелов е изнасял рецитали, концерти c камерна музика и е солирал с всички български и с много реномирани чуждестранни оркестри, под диригентството на музиканти от ранга на Лорънс Фостър, Джеймс де Прист, Жан-Бернар Помие, Maрк Aндре, Фьодор Глушченко, Джордж Пехливанян, Жoзeп Понс, Педро Халфтер, Енрике Гарсия Асeнсио, Руслан Райчев, Михаил Ангелов, Емил Табаков, Георги Димитров, Владимир Гяуров, Росен Миланов и др.
През сезона 1987/1988 Людмил Ангелов представя събраните творби на Шопен за пиано в цикъл от дванадесет рецитала. За това уникално събитие той получава отличието “Млад музикант на годината” в България. Участвал е и в някои от най-значимите Шопенови фестивали. През 1999 изпълнява с огромен успех Интеграла с музика на Шопен в Мадрид и други градове в Испания.
Дебютният му рецитал в Ню Йорк е през 1990 в Линкълн Център. Свирил е също така и в залите на Берлинската филхармония, “Плейел” и “Гаво” в Париж, “Херкулес” в Мюнхен, “Концертгебау” в Амстердам, Операта в Монте Карло, “Брукнерхаус” в Линц, “Аудиторио Насионал” в Мадрид, “Аудитори” в Барселона, “Палау” във Валенсия, концертните зали на Московската и Миланската консерватория, Двореца на музиката в Атина, KBS в Сеул и др.
Людмил Ангелов живее в Испания, където е основател и понастоящем артистичен директор на Международния музикален фестивал в Толедо.
Сред неговите изяви през 2000 най-успешни са рециталите му на Международния клавирен фестивал La Roque d’Anthéron във Франция и на Международния Шопенов Фестивал във Варшава. През 2002 Людмил Ангелов дебютира на Фестивала в Нюпорт (САЩ).
Пианистът има записи за RСА, Gega new, France Classique, Pentatone, Danacord. Изпълненията му се излъчват от радио и телевизионни канали в България, Франция, Великобритания, Испания, Полша, Унгария, САЩ, Аржентина и Корея. Компактдискът му с Ронда и Вариации на Шопен е награден от Международния Шопенов институт във Варшава с “Grand Prix du Disque Chopin”.
През 2006 Людмил Ангелов реализира няколко световни премиери на произведения от Николай Капустин на Международния музикален фестивал в Толедо. През същата година осъществява заедно с цигуларя Веско Ешкенази интегралното изпълнение на Моцартовите сонати за пиано и цигулка в Хихон, Толедо и Мадрид. Най-новият компактдиск на пианиста издаден от Gega New включва “Испански танци” от Енрике Гранадос.
През сезона 2009/2010 Л. Ангелов осъществи няколко изключително успешни проекта – Интеграл от 6 концерта с музика на Шопен в Испания и България, концерти в Белгия, Италия, Франция, Германия, Полша, Сърбия, Словения, Южна Корея и САЩ, както и запис на 5-те клавирни концерта на Панчо Владигеров за английската компания Toccata Classics.
Людмил Ангелов е носител на наградата „Аполон Токсофорос” на фондация Аполония и е член-кореспондент на Кралската академия на изкуствата в Толедо.

Диригентът

ВЛАДИМИР КИРАДЖИЕВ е български диригент и композитор, член е на Съюза на българските композитори. Автор е на камерни и симфонични произведения. В последните две десетилетия живее и преподава във Виена.

Още в началото на 80-те години, след специализациите си по дирижиране при известните диригенти – в Германия – при Курт Мазур и в Италия – при Франко Ферара, пътят му е предопределен да работи извън България. В края на 80-те става асистент на проф. Карлос Остерайхер, специализира при него в Университета за музика във Виена, където по-късно получава докторската си степен и започва да преподава.

Като диригент е гастролирал в почти всички български филхармонични оркестри, дирижирал е продукции на Дойче Опер и на Комише опер-Берлин, Метропол театър – Берлин, Щадттеатър Люцерн, Латвийската национална опера Рига, Софийската опера и балет, Татарската национална опера-Казан, Краковската Опера-Полша. Ръководи няколко симфонични оркестри в Австрия, Германия, Франция, Италия, Швейцария, България, Литва, Латвия, Русия, Полша, Мексико, Колумбия, Южна Корея и Китай. Работи със звезди като Анна Нетребко, Елина Гаранча, Майя Ковалевская, Мати Салминен, Рафал Блехач, Рудолф Нуреев, Рене Коло, Шаром Кам, Гай Туврон и много други.

От сезон 2008 - 2009 г. е артистичен директор на държавната филхармония в Жешов, Полша и артистичен директор на музикалния фестивал в Lancut, Полша. През сезон 2013 - 2014 той е първият гост-диригент на Opera na Zamku в Шчечин, Полша. Владимир Кираджиев има следните записи: 1996 - творби на Шьонберг и Лутославски, 1998 - "Тоска" от Пучини, 2000 – произведения от съвременни австрийски композитори, 2001 - валсове и полки на фамилията Щраус. От лятото на 1994 - 1995 г. е доцент в Института за диригенти в Университета за музика и сценични изкуства във Виена.

РУСЕНСКА ФИЛХАРМОНИЯ

Симфоничният оркестър на Държавна опера – Русе е създаден през 1948 от именития български диригент и композитор Константин Илиев. Особено значение в биографията му имат реализациите на такива крупни художествени проекти като първата в България оригинална версия на Матеус пасион от Бах, ораторията Раят и Пери от Шуман, кантатите Иван Грозни и Александър Невски от Прокофиев, Симфония №13 от Шостакович, Годишните времена от Хайдн, Песен за земята от Малер, българските премиери на творби от Р. Щраус, Хиндемит, Месиен, Стравински, Г. Канчели, Р. Шчедрин, Лютославски, Бърнстейн, както и световните премиери на произведения от българските композитори П. Владигеров, Л. Пипков, К. Илиев, В. Казанджиев, К. Кюркчийски, Е. Табаков и др. Изключително събитие в историята на състава е съвместната му работа с Дмитрий Шостакович и авторската премиера на неговия Втори клавирен концерт през 1958.

Значителен принос за развитието и израстването на оркестъра имат българските диригенти К. Илиев, Е. Караманов, Д. Петков, С. Попов, И. Темков, А. Владигеров, А. Найденов, Е. Табаков, Р. Байраков, А. Измирлиев, Ц. Делибозов, Г. Димитров и редица диригенти и солисти от класата на К. Мазур, К. Цеки, Е. Светланов, В. Гергиев, С. Рихтер, Р. Керер, И. Ойстрах, Л. Коган, С. Акардо, Р. Ричи, В. Спиваков, Ф. Петраки, Р. Коен и др.

Оркестърът е инициатор на значими за българската музикална култура събития като Международния фестивал Мартенски музикални дни и първият в България филхармоничен фестивал Зимни музикални вечери. Участник е в международните фестивали Мартенски музикални дни, Софийски музикални седмици, Варненско лято, както и на такива големи международни форуми като Берлинския музикален фестивал и Сиенски музикални седмици, където сътрудничи с Ф. Ферара, К. М. Джулини, Г. Рождественски, К. Ричарели, Б. Белкин, Ю. Башмет и др.

Осъществява турнета в Германия, Полша, Австрия, Швейцария, Италия, Румъния, Испания и Франция. Притежава записи в БНР, БНТ и Берлинското радио. Реализира серия от компактдискове за Форлан – Франция и Виена Модерн мастерс – Австрия.

След учредяването на ОФД – Русе през 1999 съставът изпълнява успешно новите си задачи като оперно-симфоничен оркестър и поддържа богат оперен репертоар с творби от Верди, Пучини, Бизе, Белини, Доницети. Участва в оперните фестивали на о. Родос (Гърция), о. Палма де Майорка (Испания) и Солотурн (Швейцария), осъществява серия от гастроли в Германия, Белгия, Испания и Португалия, Франция и Швейцария.

От 2005 директор на ОФД – Русе е диригентът Найден Тодоров.

Съставът на ОФД – Русе е трикратно удостоен с наградата Кристална лира на СМТДБ – през 2003 за участието на Симфоничния оркестър в МФ ММД, през 2004 за балетния спектакъл Спящата красавица и през 2006 – за представянето на хора във фестивала Софийски музикални седмици.

През 2006 ОФД – Русе получава признанието и на публиката с наградата Музикант на годината за творческа дейност.

За принос към развитието на българската култура Русенското оперно-филхармонично дружество получава през 2009 и наградата Златна книга на Европейския форум на експертите, като обществено признание за високия престиж и почетен статут на институцията.

От лятото на 2010 ОФД – Русе е преобразувано в Държавна опера – Русе.

През 2012 Русенската опера получава за пореден път наградата Кристална лира на Съюза на българските музикални и танцови дейци и Радио Classic FM в категорията Постановъчен екип за реализацията на операта Нос от Д. Шостакович, представена в рамките на 52. МФ Мартенски музикални дни, а директорът на операта – диригентът Найден Тодоров, получава същата награда в категорията Награда на публиката, като през 2013 печели и наградата Музикант на годината на БНР.

През 2014 година Симфоничният оркестър на Русенската опера и Найден Тодоров получават престижната награда Кристална лира за изпълнението на месата Въоръженият човек от Карл Дженкинс и за участието си в премиерата на операта „Хофманови разкази” от Жак Офенбах в рамките на 54. Международен фестивал „Мартенски музикални дни”. През месец май, тази година, Държавна опера-Русе получи като състав още две престижни награди: „Музикант на годината 2014” – в категория Ансамбъл на годината и Награда „Русе” за изключителни творчески успехи и ярко присъствие на националната и международна музикална сцена, високо професионално и артистично равнище на музикалната продукция и особен принос за популяризирането на град Русе като един от водещите музикални центрове в България и региона.

Официален сайт на Държавна Опера Русе