Честито Рождество Христово

РОЖДЕСТВО

на Георги Ралчев
Ще догори денят.
Ще догори
и тази полубезсънна нощ.
Тогава
прозорецът, замръзнал призори –
самотния ми свят ще украсява –
подарък от всемира.
Но какво
вещаят тайнствените
звездни сили,
ако след Божието Рождество
човеците не са се преродили?
Ако са пак разтворили уста
да глътнат повече от всяка пита;
ако не вярата,
а верността
за дребничка изгода предпочитат?
Ще се стопим ли в този лабиринт
от молове и казина на всяка крачка,
човекът пак ли ще е само винт
и днес – в глобалната душемелачка…
В прозореца ми слънце спря.
Полека
и сребърното цвете си отива.
Не красотата ще спаси човека.
Ще ни спаси душата милостива.

Януари 2012, София

SofiaArsNet