Една от младите надежди на "Ръкописът" - Ралица Стоянова

Читателският дневник на… Ралица Стоянова

Днес ще ви срещнем с едно слънчево четящо момиче, превърнало се в част от дебютното телевизионно риалити, посветено на литературата. Ралица Стоянова е един от финалистите в “Ръкописът”, а само ден преди Бъдни вечер ще разберем кой ще бъде победител в чудесното книжно шоу. Първо обаче ще си поговорим за любими творби, детски спомени и писателски вдъхновения. Представяме ви Ралица!

Коя е последната книга, която ти направи положително впечатление?

„Никой не се спасява сам“ на Маргарет Мацантини. В една от първите страници главната героиня не се чувства комфортно на вечерята с бившия си мъж и си дава сметка, че най-добрите им моменти са били „случайни, с дюнер в ръка“. Казах си: „Иска ми се това да го бях написала аз“. Усещането не ме пусна до последния ред.

Ако трябва да я препоръчаш с няколко изречения, какви биха били те?

Книга, в която много умело е разказана привидно баналната история на една любов, завършила с развод. Повествованието се води ту от името на жената, ту на мъжа, което много ми допадна като похват. Всеки ред носи убийствена меланхолия.

Сподели ни цитат от нея, с който ще спечелиш вниманието ни.

„Делия беше жена, усещаше се дълбочината на личността ѝ, сякаш се чуваше шумът на море в пещери. Жена, която те поглежда и не те изоставя повече. Идва да те спаси на дъното, където си се оплел. С нож в устата ти разкопчава тежестите и реже маркучите на кислородната бутилка. Или ще умре там долу с теб, или ще изплувате заедно на повърхността.“

Кой е любимият ти автор? Защо?

Димитър Димов. На 17 или 18, докато бях на село за лятната ваканция, прочетох „Тютюн“. Веднага след него и другите му романи. Защо ми е любим? Изгражда дълбоки образи на фатални жени – Ирина, Фани, Елена, към които аз имам афинитет. Ама не само заради това, заради всичко…

Коя е книгата, която можеш да препрочиташ многократно?

Всяко лято препрочитам поне един роман на Димитър Димов. И защото са ми учебник по писане, и защото ме връщат към летните ваканции на село. Носталгията ми е присъща, не ѝ се противя.

А коя е последната книга, която не успя да дочетеш докрай?

„Пътуване към себе си“ на Блага Димитрова. Мудна ми беше. Много сентенции като за статус във Facebook, малко действие.

Намираш време за четене или сред четенето намираш време за всичко останало?

Всеки ден чета в метрото, докато пътувам до и от работа – общо се събират около 30 минути. Когато някоя книга ми влезе под кожата, чета във всяка свободна минута. „Изяждам“ я за няколко дни и ми е пусто, докато ѝ намеря заместител.

Коя е книгата, която обожаваше в детството си?

„Пипи Дългото Чорапче“. Това беше първата книга, която прочетох сама – бях много горда. Карлсон също ми беше доста симпатичен. Много обичах приказките на Андресен и Братя Грим, които майка ми ми четеше.

Има ли книга, която, според теб, всеки трябва да прочете?

Човек може да прекара живота си, без да прочете и една книга. Мен леко ме дразни пропагандирането на четенето. Който има потребност, нека чете, каквото и да е. Ако сте решили обаче да обърнете внимание на една-единствена книга в живота си, препоръчвам „Тютюн“.

Защо четеш?

Четенето учи на емпатия, развива фантазията и въображението. Те, от своя страна, правят личността по-дълбока и плътна, според мен. Освен това, за пишещия човек четенето е като тренировката за спортиста – прави те по-добър.

Станислава Добрева   

www.vibes.bg

Ралица Стоянова и нейната приказка за злояди деца и принцеси, които правят мусака 

Царството на гигантските цветя, както подсказва името му, било осеяно с цветя, които стигали чак до небето. Обагрени в червено, розово, бяло и жълто, те пазели пъстра сянка над всички къщи. Най-красиви обаче били цветята, които се издигали над двореца.

Царицата, която живеела там, била приказно красива. Кожата ѝ била мека като памук, а косите буйни като река. На сватбата ѝ с царя всичи танцували и се възхищавали от новата господарка. Само една девойка с черни като катран коси не се радвала на празника. Злоба била обхванала душата ѝ, защото царят отказал да вземе нея за жена. Накрая на празненството застанала пред новата кралица и я проклела: „Син ако родиш, залък да не слага в устата си, от глад да умре“.

Царицата много се смутила от думите на черната девойка, затова, когато родила момче, мъка свила майчиното ѝ сърце. Синът ѝ растял саможив и злояд. Не искал да играе с другите деца, ядял само филии с лютеница. Царицата не можела да забрави заклинанието на черната девойка и тревожно брояла всяка хапка, която принцът слагал в уста. Когато навършил 18 години, той изведнъж отказал да яде и филиите с лютеница. Плакала царицата три дни и три нощи. На четвъртата сутрин, заедно с царя, решили да намерят магьосница, която да развали проклятието. Надлъж и нашир започнали да търсят из царството такава жена. Задачата не била лесна, защото в земята на Гигантските цветя черните магии били голяма рядкост. Хората, които умеели да ги развалят, също били малко. Накрая на тази пъстра земя, под сянката на последното гигантско цвете открили последната жива знахарка. Царицата веднага отишла при нея. Магьосницата я посрещнала с думите: „В съседното царство живее девойка, по-хубава от цветята в нашето. Освен с красотата си, тя се слави навред с мусаката си. Една хапка от нейната гозба и проклятието на сина ти ще бъде итрито завинаги“.

Седем дни и седем нощи пътувало царското семейство до дома на момичето. Предложил ѝ делви със злато и накити, за да развали магията. Девойката склонила да сготви за принца своята мусака, като в замяна поискала само едно от гигантските цветя. Щом принцът вкусил от муската, мигом добил апетит. Не останал равнодушен и към девойката, по-хубава от цвете. Върнал се с нея в царството си и вдигнали сватба за чудо и приказ. Не бил забравил за обещания дар. Наредил да откъснат едно от гигантските цветя и тогава се случило нещо необичайно. Какво е то ще ви разкажа следващия път.

официална фейсбук страница на формата