Езикът – същинското отечество на писателя

Предговор на Деян Енев към новата книга Илко Минев

Аз приветствам появата на книгата на Илко Минев “Дъщерята на реките” на български език в превода на Йорданка ду Насименто. Това е вторият роман на писателя след “Преди да замлъкна” (ИК “Синева”, 2014). Българският евреин Илко Минев никога не е крил огромната си любов към България. Немилостивият двайсети век го превръща в емигрант, бягащ от комунистическия режим в родината си, подобно на неговите роднини, едва оцелели от хитлеристката месомелачка няколко десетилетия по-рано. В крайна сметка младият човек се озовава в джунглите на Амазонка. Накрай света. При канутата и каучука. И новата му съдба започва тук.

Подобно на други свои колеги – пишещите на немски Илия Троянов и Димитър Динев или пишещият на английски Мирослав Пенков, Илко Минев създава книгите си на португалски. (За сведение на любопитните – Илко Минев е полиглот, владее български, иврит, португалски, немски, английски, испански, холандски, руски и френски). Но, подозирам, тайната, лъчиста, несравнима с нищо писателска радост от излизането на собствена книга роденият в София Илко Минев изпитва едва след нейната поява и на български. Защото истинското отечество на един писател е родният език.

Тук ми се ще да цитирам няколко изречения от предговора на Валентин Караманчев към предишната книга на Илко, озаглавена “Преди да bзамлъкна”:

“Струва ми се, че това слово е мислено на български език, осъзнато е на езика на сефарадските евреи, което ще рече на изгонените преди векове от Испания. Запомнено и написано е на португалски, за да бъде четено и на български.”

За разлика от “Преди да замлъкна”, където размахът на фикцията до голяма степен е окован и рамкиран от смразяващите въображението реални перипетии на движещата се по ръба на оцеляването родова сага, “Дъщерята на реките” е пълногласно художествено четиво със собствен, много точно избран темп. Отделните съставки – екзотиката, действието, характерите – са умело балансирани в обща тъкан, която, извън “съспенса” на напрегнатия сюжет (златотърсачество, речни битки с разбойници), може да се чете и като сурова поема за “кабоклата” Мария, дъщерята на реките – удивително пълнокръвен женски образ, в който при всичките уговорки, през всичките граници и етноси, ще разпознаем нещичко от Димитърталевата Султана. Същото женско себеотрицание, същата жертвоготовност в името на семейството. Все същата женска участ, извита като лък между любовта и смъртта, макар и накрай света, сред реките на Амазония, вливащи се една след друга в най-голямата, в най-великата, в единствената такава река на света – в Амазонка.

Ще кажа – щастлив е всеки писател, който познава така Амазонка! Неговият творчески рудник е неизчерпаем.

С двата си романа Илко Минев разширява съвременната писателска карта на България, включвайки и далечна Бразилия. (Тепърва ще наблюдаваме истинските плодове на този феномен на разбягващата се българска галактика, имайки пред очите си вече творчеството на мнозина – да споменем освен изброените по-горе и Красимир Дамянов (Испания), Капка Касабова (Нова Зеландия, Англия), Ружа Лазарова (Франция), Рада Добриянова (Швеция), Христина Панджаридис (Франция). Неговото творческо усилие не идва на празно място – той има делото на предходниците си Борис Шивачев, Матвей Вълев, Любен Христофоров, Александър Карпаров. И разбира се, несравнимата “Жрицата на змията” на българския Жул Верн – Петър Бобев.

За финал нека да отбележа един знаменателен факт - романът “Дъщерята на реките” се появява на български навръх стогодишнината от установяването на българо-бразилските литературни връзки, според изследването на големия ни преводач Румен Стоянов. През 1915-а прочутото и дълголетно хумористично списание “Карета” (“Гримаса”) в столицата Рио де Жанейро помества разказа „Дружество „Въздържание“, взет от „Бай Ганю“. Така започва нашата книжнина в Страната-континент. „Дружество „Въздържание“ не само е първа наша литературна изява в Тропическия великан, но и на португалски (за осем държави той е официален език), а и въобще из Латинска Америка. Тъй че на Алековия разказ принадлежи тройно първенство: Бразилия – португалоезичието – Латинска Америка.” (“Сто години българо-бразилски литературни отношения”, “Словото днес”).

Едно достойно завръщане на един достоен българин в истинското му отечество – езика. Затова да кажем „добре дошъл“ на Илко Минев! Четяща България е длъжница на тези творци – и в миналото, и днес

– на творците, които през скалите на времето, на пространството и на оцеляването, винаги са си доизмисляли, винаги са иконописвали родината по начин, от който ние, тукашните, все повече, все по-неистово се нуждаем.


Факел.бг: Романът „Дъщерята на реките” от Илко Минев не излиза от десетката на класациите за най-продавани книги в Бразилия вече близо година. Българската й премиера ще се състои на 30 октомври от 17.30 часа в клуб „Яйцето” на СУ „Свети Климент Охридски”.

Факел.бг