Критиците признаха качествата на романа на Давид Лагеркранс за Лисбет Саландер
Продължението на трилогията „Милениум“ на Стиг Ларшон, „The Girl in the Spider’s Web“ от Давид Лагеркранс, от днес е на англоезичния книжен пазар. Ревютата на литературните критици за автора и неговото издание са позитивни, съобщи „thebookseller.com“. В книгата на Лагеркранс учен, който е в опасност, се свързва с журналиста Микаел Блумквист, а отделно работи и с пънк хакерката Лисбет Саландер. Саландер, която се опитва да пробие Американската агенция за национална сигурност, става мишена на безмилостните кибергангстери „Паяците“.
Критиците отбелязват колко добре авторът е запазил стила на Стиг Ларшон. Джейк Керидж от „Дейли Телеграф“ пише:
„Понякога минаваха по няколко страници без да си дам сметка, че това всъщност не е Ларшон. Лагеркранс дори е запазил минусите в стила на Ларшон, като например влизането в прекалено много детайли относно живота на герои, които не са от значение. Запазени са и най-положителните качества като екшъна, гнева и неповторимостта на Лисбет Саландер, която се чувства най-добре, когато е под напрежение.“
Марк Лоусън от „Гардиън“ дори смята, че Лагеркранц на моменти надминава оригиналите. В ревюто си, той отбелязва:
„Най-важното решение за сюжета в тази книга е как да бъдат събрани отново Саландер и Блумквист и авторът се справя много добре. Продължението е по-изчистено и по-стегнато от оригиналите, макар да е запазен методологичния и бавен прогрес в действието. Технически, Лагеркранц е по-добър романист от Ларшон и жонглира по-умело с различните гледни точки. Той се е справил по максимално ефикасен начин, макар че въпросът дали наистина продължение беше необходимо, продължава да виси.“
В САЩ имат повече забележки, най-вече свързани със сюжета. Мичико Какутани от „Ню Йорк Таймс“ пише:
„Има доста пробойни в сюжета, но двойката завладяващи персонажи Лисбет Саландер и Микаел Блумквист остават непокътнати. Усилията за свързване на машинациите в Швеция с корупцията в Американската агенция за национална сигурност изглеждат малко пресилени. Но читателите не бяха омагьосани от сюжета на Ларшон, разчитащ на клишета от нискобюджетни филми за серийни убици, неговата правдоподобност или антиавторитарната му политика. Те бяха омагьосани от уникалността на главните герои и химията между тях. Лагеркранс показва завиден усет и разбиране на света, изграден от Ларшон.“
От „USA Today“ започват материала си с призив за спокойствие у феновете на трилогията „Милениум“, заради добрата работа в продължението. Една идея по-критични са от „Уошингтън поуст“.
„Като цяло книгата е доста интересна, макар доста пъти историята да се разпокъсва и леко да дразни. Наративът на Лагеркранс е фрагментарен и объркващ. Невъзможно е човек да запомни всички хакери, учени и убийци които се появяват за малко, изчезват и после изникват пак, когато вече си ги забравил. Има моменти, които са абсурдно сложни, в които герои дискутират неща като сингулярна теория, черни дупки и методи за самообучение. Някои от персонажите са сертифицирани гении, но трябва да се отбележи, че огромна част от читателите не са“, споделя в ревюто си Патрик Андерсън.
Критиците отбелязват колко добре авторът е запазил стила на Стиг Ларшон. Джейк Керидж от „Дейли Телеграф“ пише:
„Понякога минаваха по няколко страници без да си дам сметка, че това всъщност не е Ларшон. Лагеркранс дори е запазил минусите в стила на Ларшон, като например влизането в прекалено много детайли относно живота на герои, които не са от значение. Запазени са и най-положителните качества като екшъна, гнева и неповторимостта на Лисбет Саландер, която се чувства най-добре, когато е под напрежение.“
Марк Лоусън от „Гардиън“ дори смята, че Лагеркранц на моменти надминава оригиналите. В ревюто си, той отбелязва:
„Най-важното решение за сюжета в тази книга е как да бъдат събрани отново Саландер и Блумквист и авторът се справя много добре. Продължението е по-изчистено и по-стегнато от оригиналите, макар да е запазен методологичния и бавен прогрес в действието. Технически, Лагеркранц е по-добър романист от Ларшон и жонглира по-умело с различните гледни точки. Той се е справил по максимално ефикасен начин, макар че въпросът дали наистина продължение беше необходимо, продължава да виси.“
В САЩ имат повече забележки, най-вече свързани със сюжета. Мичико Какутани от „Ню Йорк Таймс“ пише:
„Има доста пробойни в сюжета, но двойката завладяващи персонажи Лисбет Саландер и Микаел Блумквист остават непокътнати. Усилията за свързване на машинациите в Швеция с корупцията в Американската агенция за национална сигурност изглеждат малко пресилени. Но читателите не бяха омагьосани от сюжета на Ларшон, разчитащ на клишета от нискобюджетни филми за серийни убици, неговата правдоподобност или антиавторитарната му политика. Те бяха омагьосани от уникалността на главните герои и химията между тях. Лагеркранс показва завиден усет и разбиране на света, изграден от Ларшон.“
От „USA Today“ започват материала си с призив за спокойствие у феновете на трилогията „Милениум“, заради добрата работа в продължението. Една идея по-критични са от „Уошингтън поуст“.
„Като цяло книгата е доста интересна, макар доста пъти историята да се разпокъсва и леко да дразни. Наративът на Лагеркранс е фрагментарен и объркващ. Невъзможно е човек да запомни всички хакери, учени и убийци които се появяват за малко, изчезват и после изникват пак, когато вече си ги забравил. Има моменти, които са абсурдно сложни, в които герои дискутират неща като сингулярна теория, черни дупки и методи за самообучение. Някои от персонажите са сертифицирани гении, но трябва да се отбележи, че огромна част от читателите не са“, споделя в ревюто си Патрик Андерсън.
lira.bg
Comments
Post a Comment