ИЗ СРЪБСКОЕЗИЧНИТЕ ЗЕМИ...

Радомир Андрич
Белград

ЯБЪЛКА

Редом с дома ми няма градина
Наблизо расте само една ябълка

Под нея лежат премалели от жегата хора
А в тях са полегнали техните сухи кости

Тук за първи път мислих за любовта
За първи път мирис на горчиви цветя усетих

Ябълката – неизчезващото светило
от което никак не мога
да избягам

Ранко Рисоевич
Баня Лука

СТАРАТА ЛИПА

И мисля си: дъждът престана,
душата ми – самотен корен.
Къде ли е липата стара,
За нея връзваха юздата с коня.

Селяци във пазарен ден
на мойта къща под прозореца.
С полюшващ ритъм сън преде…
И мирисът на пот и тор е.

И често мисля, правя кръст:
тя младите със дрямка мами.
Подслон да диря дали късно е,
или липата вече няма я...

Драган Драгойлович,
Белград

СТОЛИКИ ДНИ

Само думата знае
как да отвори всемирната порта.

Изпрати който искаш.
Тази тъмна камбана
предълго звука си ще плиска
и с каменен глас
вечерна молитва
ще срича бавно,

в нея миналото се връща,
оживяват и твоите сънища,

и столиките дни,
в които подпалва щурецът
своята песен пред къщи,

свойте огнени думи
на небето безбрежно раздал
а оттам няма връщане вече
назад.

Миряна Маркович,
Войводина, Сремска Митровица

***

Щом със боси нозе
изподраскам тревата,
няма циганин, който
да не тръпне със тяло,
моят танц е луд вятър
и ще лумнеш ти цял.
„Джелем, джелем” ли пея,
безразлично не ти е
и кръвта ти ще кипне,
пот челото ще лее.
Щом с очите си врани
те погледна, със сигурност
през полето направо
ти ще тръгнеш след мене –
аз съм твоята циганка!

Художник: Томас Барбе

Официална фейсбук страница на "Славянска прегръдка"