Найден Тодоров: Класическата музика в България умира
Властта държи културата на хляб и вода, само защото е срамно пред обществото да се закрият някакви там безполезни институти - заявява диригентът пред „Въпросите на Площада“
„Травмиран ли е българският творец? О, да! И още как!“, твърди диригентът Найден Тодоров, директор на Русенската опера, пред „Въпросите на Площада“. Принципът на това интервю е кратък въпрос – кратък отговор. Вместо това Найден Тодоров е излял огромната болка на съвременните ни творци от унизителните условията, в които работят и съществуват.
„Загубва се смисълът на нашето съществуване, защото вместо да изпълняваме основната си мисия – да формираме вкуса на обществото и да го водим към неговото израстване, ние тръгваме по обратната спирала – водим се по вкуса на масите, за да са доволни, да не мислят, да намерят те своето удоволствие, а ние – нашата заплата“, казва Тодоров.
– В крак ли е с времето българското изкуство?
– Ще говоря за музикалните среди, понеже при тях съм запознат с „кухнята“ най-добре. Музикалното изкуство в България няма как да е в крак с времето. Българските музиканти са се доказали и продължават до днес да се доказват навсякъде по света – в повечето големи оркестри има български музиканти, често те са на водещи места. Дори концертмайстор на най-добрия за мен оркестър в света – Виенска филхармония – е българка, Албена Данаилова. Имаме фантастични инструменталисти по света – Светлин Русев, Людмил Ангелов, Веско Ешкенази… – много са, не е възможно да бъдат изброени. Има и български диригенти със сериозна кариера като Росен Миланов, Павел Балев, Иво Венков, Росен Гергов… За певците да не говорим – по света думата „българин“ е синоним на „изключителен певец“. И не става дума само за имена от днешната сцена като Соня Йончева, Красимира Стоянова или Веселина Кацарова… или за живи легенди като Райна Кабаиванска. Много са и са обичани от публиката по света!
„Загубва се смисълът на нашето съществуване, защото вместо да изпълняваме основната си мисия – да формираме вкуса на обществото и да го водим към неговото израстване, ние тръгваме по обратната спирала – водим се по вкуса на масите, за да са доволни, да не мислят, да намерят те своето удоволствие, а ние – нашата заплата“, казва Тодоров.
– В крак ли е с времето българското изкуство?
– Ще говоря за музикалните среди, понеже при тях съм запознат с „кухнята“ най-добре. Музикалното изкуство в България няма как да е в крак с времето. Българските музиканти са се доказали и продължават до днес да се доказват навсякъде по света – в повечето големи оркестри има български музиканти, често те са на водещи места. Дори концертмайстор на най-добрия за мен оркестър в света – Виенска филхармония – е българка, Албена Данаилова. Имаме фантастични инструменталисти по света – Светлин Русев, Людмил Ангелов, Веско Ешкенази… – много са, не е възможно да бъдат изброени. Има и български диригенти със сериозна кариера като Росен Миланов, Павел Балев, Иво Венков, Росен Гергов… За певците да не говорим – по света думата „българин“ е синоним на „изключителен певец“. И не става дума само за имена от днешната сцена като Соня Йончева, Красимира Стоянова или Веселина Кацарова… или за живи легенди като Райна Кабаиванска. Много са и са обичани от публиката по света!
www.ploshtadslaveikov.com
Comments
Post a Comment