Какво ново около "Ръкописът"?
Победителят в първия епизод на „Ръкописът” на БНТ доц. д-р Георги Бърдаров: “Участвам в „Ръкописът”, за да предизвикам страховете си”
Георги Бърдаров е роден в София през 1973 г. Завършва специалността “Климатология и хидрология” в СУ „Св. Климент Охридски”. Днес е доц. д-р в Геолого-географския факултет на Алма матер и преподава етно-религиозни конфликти, геоурбанистика, география на населението и селищата и демография. Преди две години разказът му ”За петата ракия, или колко е хубав животът“ буквално „взриви” интернет и му донесе сериозна популярност. Георги Бърдаров е първият участник в литературното реалити на БНТ „Ръкописът”, който си осигури място на финала.
БНТ: Какво е времето вътре в теб, когато пишеш?
Георги Бърдаров: Дъждовно, обожавам дъждовното време, и както пише Маркес си мечтая за дъжд, който да вали, без да спира, в продължение на четири години, единайсет месеца и два дни.
БНТ: Колко е хубав животът след петата ракия?
Георги Бърдаров: Животът си е хубав и простичък. Само ние хората с дребнавите си желания и проблемчета го правим сложен и гаден. Понякога са нужни няколко ракии, за да го усетим, понякога няколко усмивки. Петте ракии всъщност са метафора на жаждата ни за свобода. А животът наистина е хубав!
БНТ: Защо си в “Ръкописът”?
Георги Бърдаров: За да спечеля
. Аз съм спортна натура, и в каквото и състезание да участвам, искам да спечеля. Но също така съм в „Ръкописът“, за да се запозная с интересни хора, да предизвикам собствените си страхове и копмлекси и може би, най-вече, да чуя мнението за моите текстове от големи, истински писатели.
БНТ: Кажи ни това, което не знаем за теб, в 60 секунди?
Георги Бърдаров: Обожавам работата си като преподавател в Геолого-географския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, страхувам се от самотата във всичките й измерения, крайно егоцентричен съм и мечтая да стигна до моя Уругвай
.
БНТ: … и това, което би искал да попиташ нас, другите?
Георги Бърдаров: Изхождайки от максимата, че няма глупави въпроси, бих попитал кога е последния път, когато сте се смяли истински, от цялото си сърце, докато се появят сълзи в очите ви…, и припомняйки си този момент, се надявам пак да се усмихнете!
БНТ: Какво е времето вътре в теб, когато пишеш?
Георги Бърдаров: Дъждовно, обожавам дъждовното време, и както пише Маркес си мечтая за дъжд, който да вали, без да спира, в продължение на четири години, единайсет месеца и два дни.
БНТ: Колко е хубав животът след петата ракия?
Георги Бърдаров: Животът си е хубав и простичък. Само ние хората с дребнавите си желания и проблемчета го правим сложен и гаден. Понякога са нужни няколко ракии, за да го усетим, понякога няколко усмивки. Петте ракии всъщност са метафора на жаждата ни за свобода. А животът наистина е хубав!
БНТ: Защо си в “Ръкописът”?
Георги Бърдаров: За да спечеля
. Аз съм спортна натура, и в каквото и състезание да участвам, искам да спечеля. Но също така съм в „Ръкописът“, за да се запозная с интересни хора, да предизвикам собствените си страхове и копмлекси и може би, най-вече, да чуя мнението за моите текстове от големи, истински писатели.
БНТ: Кажи ни това, което не знаем за теб, в 60 секунди?
Георги Бърдаров: Обожавам работата си като преподавател в Геолого-географския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, страхувам се от самотата във всичките й измерения, крайно егоцентричен съм и мечтая да стигна до моя Уругвай
.
БНТ: … и това, което би искал да попиташ нас, другите?
Георги Бърдаров: Изхождайки от максимата, че няма глупави въпроси, бих попитал кога е последния път, когато сте се смяли истински, от цялото си сърце, докато се появят сълзи в очите ви…, и припомняйки си този момент, се надявам пак да се усмихнете!
bnt.bg
Победителят във втория епизод на „Ръкописът” Светозара Давидкова: “Когато вървиш към върха, около теб остават все по-малко истини
Светозара Давидкова си осигури място на финала на литературното реалити на БНТ „Ръкописът” с отличното си представяне във втория епизод на шоуто. Ето какво още иска да ви каже тя в това кратко, но много откровено и лично интервю:
БНТ: Светозара е?
Светозара: Една щастлива и свободна 27-годишна жена. Обичам да пътешествам, особено по българските планини. В писането ме вдъхновяват нееднозначни житейски истории, които ме провокират да се запитам „Ами ако бях аз, какво ли бих направила?“
Извън писането се занимавам с анализ на сделки на фондови борси. Споделям вълнуващо-неподреден живот с един красив, чернобрад търновец. Искам да остана да живея в България.
БНТ: Защо „Главен изпълнителен директор“?
Светозара: Защото Главен изпълнителен директор е символ на успешна кариера. Моят роман обаче разказва какво се случва, след като героят достигне най-високите корпоративни върхове. Там горе около него остават все по-малко истини. А лъжите, които той се налага да използва, за да осъществи целите си, накрая обхващат и него самия.
БНТ:„Ръкописът“ е?…
Светозара:Стимул да бъда смела и да споделя романа ми с хората.
БНТ: Кога пишеш най-добре – когато бързаш, тъжна си, успяваш, смееш се или друго?
Светозара: Пиша най-добре, когато ме вдъхнови интересна и силно противоречива личност.
БНТ:Защо пишеш, а например не пееш?
Светозара: Когато пиша, аз изживявам още сто живота, освен моя, докато измислям какво ще се случи с героите ми. За мен всяко писане е още живот.
БНТ: Кога написа първия си текст?
Светозара: Първия си художествен текст написах, когато бях в четвърти клас. Той беше в защита на един планински връх, който по онова време беше превърнат във военна база.
БНТ: Кажи ни нещо кратко, написано от теб, което много харесваш?
Светозара: Ще споделя сцена от „Главен изпълнителен директор“, която много харесвам:
- Някои го наричат „мечта“… – единствената светлина, която се прокрадваше през прозрачните завеси на стаята, идваше от оранжевата улична лампа отвън. – Други го наричат „цел“…
Мъжът вдигна глава и продължи с рязък тон:
- Аз го наричам „център“. Защо да използвам скапани, неясни понятия? – той отпи останалата на дъното на чашата глътка коняк. – „Мечта“ казва влачещият се по течението човек. „Цел“ казва някой с по-ясни идеи и с точно начертана пътека. Но това, за което аз говоря… – той тресна празната чаша на масата – то е нещо друго. То е средата, то е ядрото, към което човек е така привлечен, че всичко в него започва да кръжи около този център – и мислите му, и действията му, и всяка проклета малка частичка живот в него е устремена натам. Когато някой има център, ето това е мигът, в който човекът и мечтата наистина стават едно – той се обърна и изкрещя – Не ме докосвай! Ти нямаш идея за какво говоря, ти никога няма да имаш! – и блъсна ръката, понечила да прегърне раменете му.
БНТ: Светозара е?
Светозара: Една щастлива и свободна 27-годишна жена. Обичам да пътешествам, особено по българските планини. В писането ме вдъхновяват нееднозначни житейски истории, които ме провокират да се запитам „Ами ако бях аз, какво ли бих направила?“
Извън писането се занимавам с анализ на сделки на фондови борси. Споделям вълнуващо-неподреден живот с един красив, чернобрад търновец. Искам да остана да живея в България.
БНТ: Защо „Главен изпълнителен директор“?
Светозара: Защото Главен изпълнителен директор е символ на успешна кариера. Моят роман обаче разказва какво се случва, след като героят достигне най-високите корпоративни върхове. Там горе около него остават все по-малко истини. А лъжите, които той се налага да използва, за да осъществи целите си, накрая обхващат и него самия.
БНТ:„Ръкописът“ е?…
Светозара:Стимул да бъда смела и да споделя романа ми с хората.
БНТ: Кога пишеш най-добре – когато бързаш, тъжна си, успяваш, смееш се или друго?
Светозара: Пиша най-добре, когато ме вдъхнови интересна и силно противоречива личност.
БНТ:Защо пишеш, а например не пееш?
Светозара: Когато пиша, аз изживявам още сто живота, освен моя, докато измислям какво ще се случи с героите ми. За мен всяко писане е още живот.
БНТ: Кога написа първия си текст?
Светозара: Първия си художествен текст написах, когато бях в четвърти клас. Той беше в защита на един планински връх, който по онова време беше превърнат във военна база.
БНТ: Кажи ни нещо кратко, написано от теб, което много харесваш?
Светозара: Ще споделя сцена от „Главен изпълнителен директор“, която много харесвам:
- Някои го наричат „мечта“… – единствената светлина, която се прокрадваше през прозрачните завеси на стаята, идваше от оранжевата улична лампа отвън. – Други го наричат „цел“…
Мъжът вдигна глава и продължи с рязък тон:
- Аз го наричам „център“. Защо да използвам скапани, неясни понятия? – той отпи останалата на дъното на чашата глътка коняк. – „Мечта“ казва влачещият се по течението човек. „Цел“ казва някой с по-ясни идеи и с точно начертана пътека. Но това, за което аз говоря… – той тресна празната чаша на масата – то е нещо друго. То е средата, то е ядрото, към което човек е така привлечен, че всичко в него започва да кръжи около този център – и мислите му, и действията му, и всяка проклета малка частичка живот в него е устремена натам. Когато някой има център, ето това е мигът, в който човекът и мечтата наистина стават едно – той се обърна и изкрещя – Не ме докосвай! Ти нямаш идея за какво говоря, ти никога няма да имаш! – и блъсна ръката, понечила да прегърне раменете му.
bnt.bg
официална фейсбук страница на формата
Comments
Post a Comment