Преводачът Христо Димитров: Книгите с рецепти ни правят взискателни към здравословното хранене
Разговарям с журналиста и преводач Христо Димитров за най-новата книга на издателство "Книгомания" - "500 супер храни. Единствената колекция от ястия със супер храни, която ви трябва" от Бевърли Глок и за здравослвното хранене, което от екзотика се превърна в масова реалност и дори необходимост. Защото всяка промяна започва първо с теория, а после продължава в практиката. А тази книга ни предлага толкова вкусна и здравословна теория :)
Представете се за читателите на Kafene.bg
Казвам се Христо Димитров, на 37 години съм. Започнах да се занимавам с преводи и писане още като ученик. Журналистиката ми стана професия през 2000 г., когато след конкурс започнах работа в Българската телеграфна агенция. През 2007 г. станах редактор в българското издание на BBC Top Gear, после се появи BBC Good Food, чийто заместник-главен редактор бях от брой първи. Успоредно с това бях и главен редактор на BBC Знание. Натрупа се доста широк спектър от теми и издания, а това ми е изключително полезно за работата ми като преводач в момента. Дължа благодарност на всички колеги и издания, които през годините са ми помогнали да трупам опит.
С какви впечатления започнахте работата си по превода на "500 суперхрани" от Бевърли Глок?
Беше ясно, че книгата ще е предизвикателство, тъй като в наши дни все повече хора обръщат голямо внимание на здравословното хранене и това заглавие е точно за тях. Тази тенденция е много положителна, тъй като за всеки е ясно, че наднорменото тегло и заболяванията, породени от неправилно хранене, са истински бич. Превеждането на книгата изискваше много проучвания и четене, за да може всичко в нея да е абсолютно коректно, точно и ясно написано. Вярвам, че ще е полезна за всеки, който се интересува от суперхраните и влиянието им върху тялото.
Понякога съвременните готварски книги не са приложими на 100% за България заради екзотичните продукти. Какъв е случаят с тази? Предлагат ли се заместители на по-редките храни, използвани в рецептите?
Наистина има продукти, които у нас не са масови и няма да ги намерите в кварталното магазинче. Това обаче се променя буквално всеки ден, тъй като все повече вносители реагират на търсенето на модерните хора и продукти, които допреди няколко години бяха напълно непознати, а вече могат да бъдат открити. Големите вериги са по-тромави, тъй като работят с големи количества и все още не рискуват да заредят два-три тона псилиум, асаи, мака или лукума, но онлайн-магазините ги предлагат. Има и продукти, които могат да бъдат адекватно заместени, в книгата е посочено с какво.
Работата ви е тясно свързана с храната - като бивш заместник-главен редактор на Good Food и сега като преводач на готварската поредица 500 рецепти на издателство "Книгомания". Как се промени храната през годините и отношението на хората към храната?
Според мен най-видима е промяната в отношението на хората към начина на хранене. Днес акцентът започва все повече да пада върху здравословното хранене. Забележете например на колко места започнаха да се предлагат пресни сокове, а преди години това не беше така. Хората стават взискателни и това е нормално. Е, ясно е, че препържените в съмнителна мазнина картофи и колбасите с хиляди Е-та в тях няма да изчезнат, но все повече хора, особено младите, започват да странят от нездравословното. Променя се и начинът на приготвяне на храната, все повече, да речем, се вари на пара, а салатата от гарнитура се превръща в основна част от менюто. Тази нова вълна няма да е временно явление, тя тепърва ще набира скорост, а здравословните и доскоро непознатите у нас продукти ще се срещат все по-често. Вижте какво става със семената от чиа, вече ги има навсякъде.
Думичките „супер“, „здравословна“, „пречистване“, „диетична“ все по-често се употребяват за определение на храна. Това мода ли е или необходимост за днешния човек? Бих казал, че от мода се превърна в необходимост. Такъв просто е ритъмът на съвременния свят. Информацията е достъпна практически веднага и навсякъде, а това постепенно променя нагласите и навиците на хората. С технологиите е същото – мобилните телефони например първо бяха куриоз, после мода, а сега животът реално е невъзможен без тях. Ами интернет?
Вие самият колко често заставате пред печката? Имаше ли рецепта от книгата, която най-много ви учуди? Пробвали ли сте някоя?
Аз обичам да готвя и започнах да го правя кажи-речи веднага щом ми разрешиха сам да включа котлона. С времето минах през различни етапи, експериментирах много, сега също не робувам на догми. Станах например много капризен към продуктите и качеството им. Не бих казал, че нещо в „500 суперхрани” ме учуди много, тъй като огромна част от суперхраните присъстват редовно в менюто ни, просто не сме знаели, че са такива. Чушките и патладжаните например са прекрасна храна, както и зелето, канелата, рибата, доматите… Е, признавам, че чипсът от къдраво зеле ми се стори малко странен. Но пък тапенадата или маслиновата паста е от любимите ми неща, а ето че я видях и в книгата. Същото е и с гуакамолето. Пробвах рибните кюфтенца, тъй като много обичам риба. Сега си измислям нови варианти на рецептата, извън предложените в книгата. Общо взето, играя си и се забавлявам.
Може ли преводачът да се дистанцира от книгата, която превежда и да я приеме единствено като „работен проект“ или може да си позволи пристрастие?
За мен не бива да се допуска нито едното, нито другото. Всяка една книга, всеки един текст за мен е жив организъм. „Работен проект” може да бъде изреждане примерно на частите на някаква машина, там няма мърдане. Маховикът си е маховик и туй то! Аз вярвам, че преводачът трябва да усети духа на книгата, нейното послание и да го предаде на читателите, като в същото време не си позволява никакви волности с конкретното съдържание. А относно пристрастието – на всеки нещо му харесва повече, но може да си позволи това да му проличи единствено в личния му живот. Когато става дума за превод, за мен проявата на пристрастие е недопустима.
Коя е следваща ви „вкусна" книга и какво да очакваме от нея?
А, на този въпрос най-добре би могъл да отговори екипът на издателство „Книгомания”. Той е доказал, че умее да подбира точните теми и заглавия, така че със сигурност ще е нещо много интересно.
Книгомания: Следващата вкусна книга e „500 сока и смути за пречистване, които непременно трябва да опитате“. Оставете се на рецептите да ви водят и ще се впуснете в един много приятен свят на вкусове и аромати. Представени са нови идеи за детоксикация, класически и нови рецепти за витаминозни и здравословни напитки. Включени са и доста съвети как да се подбират продуктите, как да се изградят здравословни навици за хранене, как да изберете оборудване и т.н. Очаквайте книгата в началото на следващата година. Иначе самата поредица „500..., които непременно трябва да опитате“ е доста богата на теми: супи, салати, барбекю, десерти, шоколадови изкушения, бързи ястия, италианска кухня и др.
Понякога съвременните готварски книги не са приложими на 100% за България заради екзотичните продукти. Какъв е случаят с тази? Предлагат ли се заместители на по-редките храни, използвани в рецептите?
Наистина има продукти, които у нас не са масови и няма да ги намерите в кварталното магазинче. Това обаче се променя буквално всеки ден, тъй като все повече вносители реагират на търсенето на модерните хора и продукти, които допреди няколко години бяха напълно непознати, а вече могат да бъдат открити. Големите вериги са по-тромави, тъй като работят с големи количества и все още не рискуват да заредят два-три тона псилиум, асаи, мака или лукума, но онлайн-магазините ги предлагат. Има и продукти, които могат да бъдат адекватно заместени, в книгата е посочено с какво.
Работата ви е тясно свързана с храната - като бивш заместник-главен редактор на Good Food и сега като преводач на готварската поредица 500 рецепти на издателство "Книгомания". Как се промени храната през годините и отношението на хората към храната?
Според мен най-видима е промяната в отношението на хората към начина на хранене. Днес акцентът започва все повече да пада върху здравословното хранене. Забележете например на колко места започнаха да се предлагат пресни сокове, а преди години това не беше така. Хората стават взискателни и това е нормално. Е, ясно е, че препържените в съмнителна мазнина картофи и колбасите с хиляди Е-та в тях няма да изчезнат, но все повече хора, особено младите, започват да странят от нездравословното. Променя се и начинът на приготвяне на храната, все повече, да речем, се вари на пара, а салатата от гарнитура се превръща в основна част от менюто. Тази нова вълна няма да е временно явление, тя тепърва ще набира скорост, а здравословните и доскоро непознатите у нас продукти ще се срещат все по-често. Вижте какво става със семената от чиа, вече ги има навсякъде.
Думичките „супер“, „здравословна“, „пречистване“, „диетична“ все по-често се употребяват за определение на храна. Това мода ли е или необходимост за днешния човек? Бих казал, че от мода се превърна в необходимост. Такъв просто е ритъмът на съвременния свят. Информацията е достъпна практически веднага и навсякъде, а това постепенно променя нагласите и навиците на хората. С технологиите е същото – мобилните телефони например първо бяха куриоз, после мода, а сега животът реално е невъзможен без тях. Ами интернет?
Вие самият колко често заставате пред печката? Имаше ли рецепта от книгата, която най-много ви учуди? Пробвали ли сте някоя?
Аз обичам да готвя и започнах да го правя кажи-речи веднага щом ми разрешиха сам да включа котлона. С времето минах през различни етапи, експериментирах много, сега също не робувам на догми. Станах например много капризен към продуктите и качеството им. Не бих казал, че нещо в „500 суперхрани” ме учуди много, тъй като огромна част от суперхраните присъстват редовно в менюто ни, просто не сме знаели, че са такива. Чушките и патладжаните например са прекрасна храна, както и зелето, канелата, рибата, доматите… Е, признавам, че чипсът от къдраво зеле ми се стори малко странен. Но пък тапенадата или маслиновата паста е от любимите ми неща, а ето че я видях и в книгата. Същото е и с гуакамолето. Пробвах рибните кюфтенца, тъй като много обичам риба. Сега си измислям нови варианти на рецептата, извън предложените в книгата. Общо взето, играя си и се забавлявам.
Може ли преводачът да се дистанцира от книгата, която превежда и да я приеме единствено като „работен проект“ или може да си позволи пристрастие?
За мен не бива да се допуска нито едното, нито другото. Всяка една книга, всеки един текст за мен е жив организъм. „Работен проект” може да бъде изреждане примерно на частите на някаква машина, там няма мърдане. Маховикът си е маховик и туй то! Аз вярвам, че преводачът трябва да усети духа на книгата, нейното послание и да го предаде на читателите, като в същото време не си позволява никакви волности с конкретното съдържание. А относно пристрастието – на всеки нещо му харесва повече, но може да си позволи това да му проличи единствено в личния му живот. Когато става дума за превод, за мен проявата на пристрастие е недопустима.
Коя е следваща ви „вкусна" книга и какво да очакваме от нея?
А, на този въпрос най-добре би могъл да отговори екипът на издателство „Книгомания”. Той е доказал, че умее да подбира точните теми и заглавия, така че със сигурност ще е нещо много интересно.
Книгомания: Следващата вкусна книга e „500 сока и смути за пречистване, които непременно трябва да опитате“. Оставете се на рецептите да ви водят и ще се впуснете в един много приятен свят на вкусове и аромати. Представени са нови идеи за детоксикация, класически и нови рецепти за витаминозни и здравословни напитки. Включени са и доста съвети как да се подбират продуктите, как да се изградят здравословни навици за хранене, как да изберете оборудване и т.н. Очаквайте книгата в началото на следващата година. Иначе самата поредица „500..., които непременно трябва да опитате“ е доста богата на теми: супи, салати, барбекю, десерти, шоколадови изкушения, бързи ястия, италианска кухня и др.
Ивет Лолова
www.kafene.bg
Comments
Post a Comment