ПЕРОТО – зона за ценители





Литературен клуб „Перото” отвори врати с бляскава церемония на 16 септември вечерта. Над 250 известни писатели, млади творци, фигури от артистичните и музикални среди, известни художници, журналисти, издатели и общественици уважиха събитието. Екипът на „Перото” е млад и амбициозен. Това място е замислено едновременно като библиотека и книжарница, ще бъде отворено непрекъснато, интериорът е едновременно дискретен, контрастно колоритен, но и свободно дишащ: залата разполага с обособени кътове за спокойно разлистване на книгите, разкошна мека мебел, дискретно осветление, над сто седящи места, тераса и чудесно аранжирана сцена за литературни събития, допълнена с пиано. Прави впечатление оригиналният дизайн на централните полилеи, от които висят листове с откъси от произведения на Шекспир, рисунки на Кольо Карамфилов, стихове на Петя Дубарова, Павел Матев, откъси от разкази, афоризми и др. А главните герои, книгите, са на една ръка разстояние, където и да седнете. Очевидно концепцията за това пространство е добре обмислена – с усет за практичност и артистизъм.

Репортаж:
АНЖЕЛА ДИМЧЕВА

SofiaArsNet

Comments

Post a Comment

Popular posts from this blog

Веселин Ханчев: Загубеното щастие е по-тъжно и от самата тъга

Image
Отбелязваме 97 години от рождението на писателя Веселин Ханчев се ражда на днешната дата, 4 април, през 1919 година в Стара Загора. Завършва право в Софийския университет през 1941-ва и още като студент става литературен уредник във в. „Литературен глас“. В последствие е началник на Отдел за литература и изкуство в Радио София. Както много други наши видни поети и писатели, завършили право, Ханчев гради успешна литературна кариера с реализация и в театъра. Той е драматург в Народната опера и в Сатиричния театър в София. Съветник е по културните въпроси в посолството на България във Варшава (1962–1964 г.) и Париж (1964–1966 г.). Писателят сътрудничи на вестниците „Час“ и „Литературен глас“, а след 1944 г.— на всички периодични литературни издания. Веселин Ханчев е автор на пиесите „Злато“, „Отровен хляб“, „Двамата и смъртта“ и на нереализирания филмов сценарий „Крали Марко“. Превежда френски и руски поети. Същевременно негови стихотворения са преведени на немски, полски, румънс
Read more