Първа публикация:Разказ на Пенка Касабова за брат й Гео Милев

ЕСТЕТИЧЕСКИЯТ ГРАЖДАНИН НА СВЕТА



Феноменът Гео Милев е колкото изключение, толкова и закономерност в духовния ни живот. Ако си послужим с неговите определения за творческия гений на Ботьова или Яворова, той също е една щастлива манифестация на расовия гений на българина. Този “циклоп”, както жестоко и несправедливо са го наричали естетическите му противници на българската култура, е по-зрящ от нас – зрящите, защото “гледа” с душата си, с душата на Народа си, с душата на Човечеството и с душата на Човека. ”Човекът преди всичко!” , ”Бъди цял!” ,”Бунт! Бунт против себе си!” – това са опорни точки на естетическата и етичната мисия, която Гео изпълнява съвсем съзнателно и ревностно-последователно в българската култура. Поет, преводач, литературен критик, историк и теоретик, режисьор, театрален критик, издател, блестящ журналист и полемист – това са само част от многобройните превъплъщения на Гео Милев.

И всичко това – събрано в един човек, в един Дух.
Тук някъде е разковничето – Духът! И Душата! Гео в целия си кратък и творчески път съизмерва Аз-а с Духа и Бога – не само като индивидуалистичен акт (той е последователен индивидуалист), а и като синтез на българската душа в устрема й към културата (впрочем синтезът е неизменна част от неговата експресионистична естетика).
Гео не претворява в цялостното си творчество готовите образци на живота (след Пенчо Славейков той е големият критик на битовизма в българската култура), а твори живот – подсъзнателен и Нов, различен от заобикалящия ни, по-жив от “живия” живот. Животът на българската Душа.
Затова не го разбираха – в това число и мнозина от неговите съвременници.
Затова не го разбираха – довчера.
Затова не го разбираме – днес.
В същото време всички вървяха, и вървим – след него.

Георги Янев

nikak.bg

Comments

Popular posts from this blog

Веселин Ханчев: Загубеното щастие е по-тъжно и от самата тъга