Ървин Уелш: Провалът е по-интересен от успеха

Автор: източник: the-talks.com, превод: Заря Божкова на май 18, 2015 в ПРОФИЛИ 


Ървин Уелш е роден в шотландския град Единбург на 27 септември 1958 г. Неговото семейство се мести от Лийт в Мурхаус, Единбург, когато той е четиригодишен. Майка му работи като сервитьорка, а баща му, поради влошеното си здравословно състояние, става продавач на килими. Той умира, когато Ървин е на 25 години. Уелш напуска училище на 16г. и се записва на курс по електрическо инженерство. По-късно започва работа, поправяйки телевизори, но приключва с това занимание, след токов удар. През 1978г. се премества в Лондон, където окупира пънк сцената свирейки на китара и пеейки из нощните клубове. В края на 80-те години Ървин Уелш често сменя заниманията си, от градски съветник до ДиДжей, промоутър и продуцент на Хаус музика. Големият му пробив в литературата идва през 1993 г. с излизането на скандалния му роман „Трейнспотинг”. Книгата описва епизоди от живота на група младежи, подлагащи се на разрушително приятелство, свързано със зависимост към хероин, опитващи се да избягат от скуката и бруталността на заобикалящия ги свят. Творбата му предизвиква както шок и отвращение в някои среди, така бурни аплодисменти в други. Sunday Times определя романа като „най-доброто нещо, случило се на британската литература от десетилетия“. Три години след излизането си, книгата се появява на екран, режисирана от Дани Бойл, като прави Ървин Уелш световна звезда. Следват не по-малко провокативните романи – „Кошмарът Марабу” (1995), „Гавра” (1998), „Лепило” (2001), „Порно” (2002), „Креватните тайни на майсторите готвачи” (2006), „Престъпление” (2008) и др. С тях Уелш продължава да вади неприятни истини за съвременното обществото, нещо, което малко писатели си позволяват да правят. Уелш пише за всичко това „от другата страна“ на ценностите и нормите, извън приетото и толерираното. „Липсва стремеж към какъвто и да е вид социално действие. Така, че ако напишеш нещо за деградация и болка, всичко, което правиш, е да затвърждаваш буржоазните ценности на хората, които казват: „Аз не съм в тази позиция. Доволен съм от живота си. Това няма нищо общо с мен“, твърди Уелш.

Comments

Popular posts from this blog

Веселин Ханчев: Загубеното щастие е по-тъжно и от самата тъга