Известни рожденици от Братството на пишещите
Честит 60-ти рожден ден на поета Боян Ангелов!
БОЯН АНГЕЛОВ
МЕЖДА
Скованият вятър протяжно ечи
в подземната сянка на младата сеч.
Самотният конник лежи недалеч
с посечено тяло и празни очи.
Дали си го спомня гласът недочут,
или ще отекне сред поплак и жал?
Отсам планината студът е създал
била заскрежени с вериги от студ.
Оттатък добрите вселени кръжат
и търсят кураж, но намират вражда,
а тя ги отвежда в онази межда,
която дели ги с отвъдния свят.
Самотният конник е вече скала,
скалата е глас на невидим вулкан
и само междата е символ,
огрян
от стройната сянка
на млада ела.
Боян Ангелов е роден на 27 август 1955 г. в гр. Панагюрище. Завършил е философия и българска филология в СУ „Св. Кл. Охридски“, валдорфска педагогика и социална психология в Швейцария. Работил е като редактор в столични издания, в Министерството на културата, в Комитета за телевизия и радио. Завършил е аспирантура в Института за философски изследвания при БАН със защитен докторат. Специализирал и преподавал в областта на гьотеанистическата естетика и валдорфската педагогика. Председател е на Българо-Швейцарската академия за художествени науки и на фондация „Читалище 1870“, чието издание е възрожденското списание „Читалище”. В момента е директор на издателство „Български писател“. Автор на 19 стихосбирки, сред които: „А върху ножа – детелина“, „Тиара“, „А момичета светят от смях“, „Делтата на другия живот“, „Скали от вятър“, „Еос“, „Цветовете на тъгата“, „Съзерцание“, „Византийска мозайка“, „Отрицание на отрицанието“, „Хълмовете нямат полумрак“. Стиховете му са превеждани на различни езици. Член е на СБП и СБЖ. Председател на СБП от 2014 г.
Ивайло Балабанов на 70 години! Честит рожден ден, Поете!
ИВАЙЛО БАЛАБАНОВ
ИВАЙЛО БАЛАБАНОВ
РАЗГОВОР С РОДЕН
Ваятелю, салют и добър ден!
Ти моята история не знаеш,
но ако беше българин роден
в какъв ли образ щеше да изваеш
България? Навярно би създал
метафора от кръв – червена глина;
калпак посечен, изгорен кавал
или орач, запрегнат в три синджира;
Или глава на войн ослепен,
или пък кървавия торс но Йово...
Ще бъде вярно, но ще е фрагмент,
ще бъде старо, няма да е ново.
Решението точно на въпроса
е в следната метафора, комай:
Една жена, която крачи боса,
а пък жарта пред нея няма край.
Ваятелю, салют и добър ден!
Ти моята история не знаеш,
но ако беше българин роден
в какъв ли образ щеше да изваеш
България? Навярно би създал
метафора от кръв – червена глина;
калпак посечен, изгорен кавал
или орач, запрегнат в три синджира;
Или глава на войн ослепен,
или пък кървавия торс но Йово...
Ще бъде вярно, но ще е фрагмент,
ще бъде старо, няма да е ново.
Решението точно на въпроса
е в следната метафора, комай:
Една жена, която крачи боса,
а пък жарта пред нея няма край.
Ивайло Балабанов е роден на 28 август 1945 г. в с. Хухла, Ивайловградско.
Завършва гимназията в Ивайловград, след което работи по изграждането на Кремиковци, язовир „Ивайловград“, „Пътни строежи“. Работи като програмен ръководител на радиовъзел – Ивайловград. Дълги години живее в Хасково, след което се установява в Свиленград. Печатал е свои творби в почти всички столични литературни издания, в списания и алманаси в цялата страна. През 1976 г. участва с цикъл стихове в съавторски сборник на Военното издателство – „Когато ставахме мъже“. Автор на книгите: „Да се загледаш в звезда“ (1979), „Окова за щурец“ (1984), „Парола „Любов“ (1988), „Религия“ (1990), „Тракийски реквием“ (1997), „Избрано“ (1998), „Песни за старо вино“ (2003, поетичен сборник в 2 тома), „Небесен гурбетчия“ (2010), „Българска молитва“ (2011), „Стихове“ (2013). Носител на: Наградата „Южна пролет“ (1980), Наградата за поезия на СБП (1987), Националната награда „Изворът на Белоногата“ (2001), „Книга на годината“ (2004), „Ал. Паскалев“ (2005), „Г. Джагаров“ (2006), „П. Пенев“ (2008), Голямата награда „Летящо перо“ на Международния фестивал „Славянска прегръдка“ (2010). Почетен гражданин на Ивайловград, Кърджали и Свиленград. Член на СБП.
На снимката: Ивайло Балабанов по време на Петия международен фестивал на поезията "Славянска прегръдка", Варна, 2011 г.
Завършва гимназията в Ивайловград, след което работи по изграждането на Кремиковци, язовир „Ивайловград“, „Пътни строежи“. Работи като програмен ръководител на радиовъзел – Ивайловград. Дълги години живее в Хасково, след което се установява в Свиленград. Печатал е свои творби в почти всички столични литературни издания, в списания и алманаси в цялата страна. През 1976 г. участва с цикъл стихове в съавторски сборник на Военното издателство – „Когато ставахме мъже“. Автор на книгите: „Да се загледаш в звезда“ (1979), „Окова за щурец“ (1984), „Парола „Любов“ (1988), „Религия“ (1990), „Тракийски реквием“ (1997), „Избрано“ (1998), „Песни за старо вино“ (2003, поетичен сборник в 2 тома), „Небесен гурбетчия“ (2010), „Българска молитва“ (2011), „Стихове“ (2013). Носител на: Наградата „Южна пролет“ (1980), Наградата за поезия на СБП (1987), Националната награда „Изворът на Белоногата“ (2001), „Книга на годината“ (2004), „Ал. Паскалев“ (2005), „Г. Джагаров“ (2006), „П. Пенев“ (2008), Голямата награда „Летящо перо“ на Международния фестивал „Славянска прегръдка“ (2010). Почетен гражданин на Ивайловград, Кърджали и Свиленград. Член на СБП.
На снимката: Ивайло Балабанов по време на Петия международен фестивал на поезията "Славянска прегръдка", Варна, 2011 г.
целият материал тук
Днес да поздравим поета САШО СЕРАФИМОВ за неговия рожден ден! Наздраве! С пожелания за нови приятелства, благодатни срещи и успешни книги...
САШО СЕРАФИМОВ
ШЛЮПКИ ОТ ДУМИ
Върнах се от пътя за една дума.
Никой не я искаше.
Толкова важни хора.
Всеки си грабнал думите, краде от другите,
но изгубените никой не прибира, подритват ги.
Така правят и с хората.
Няма ред в държавата,
нито по улиците, нито в дворците.
За небето не знам,
там сякаш някой регулира дъжда, мъглата, слънцето,
птиците, деня и нощта,
но тук на земята всичко е саморасло,
никакъв аристократизъм.
Хората са се превърнали на кръстословици
и е много трудно да се разбереш с тях.
Ходят като задраскани,
с едно желание, натъпкано в джобовете,
с една любов в крайчеца на очите им.
С една походка – лисича.
И само шлюпки от думи.
Сашо Серафимов е роден на 30 август 1953 г. в Добрич. Завършил социална педагогика в Славянския университет (1998). Главен редактор на списание „Антимовски хан“. Издал е 8 поетични книги, между които са: „Врата на хоризонта“ (1998), „Синият поглед на дървото“ (2004), „Старците умират в края на света“ (2013) и една приказка за деца. Лауреат е на международни фестивали на поезията в Братислава (2008), Варшава (2011), Истанбул (2013). Негови стихове са преведени на руски, украински, турски, молдовски, словашки, английски, полски, немски, френски, английски и др. езици. През 2013 г. участва в Антология на българската поезия – Anthology of Contemporary Poetry (САЩ). През 2014 г. получава съпътстваща награда на Националния литературен конкурс „Христо Фотев“. Член е на СБП.
целият материал тук
Днес да поздравим поета САШО СЕРАФИМОВ за неговия рожден ден! Наздраве! С пожелания за нови приятелства, благодатни срещи и успешни книги...
САШО СЕРАФИМОВ
ШЛЮПКИ ОТ ДУМИ
Върнах се от пътя за една дума.
Никой не я искаше.
Толкова важни хора.
Всеки си грабнал думите, краде от другите,
но изгубените никой не прибира, подритват ги.
Така правят и с хората.
Няма ред в държавата,
нито по улиците, нито в дворците.
За небето не знам,
там сякаш някой регулира дъжда, мъглата, слънцето,
птиците, деня и нощта,
но тук на земята всичко е саморасло,
никакъв аристократизъм.
Хората са се превърнали на кръстословици
и е много трудно да се разбереш с тях.
Ходят като задраскани,
с едно желание, натъпкано в джобовете,
с една любов в крайчеца на очите им.
С една походка – лисича.
И само шлюпки от думи.
Сашо Серафимов е роден на 30 август 1953 г. в Добрич. Завършил социална педагогика в Славянския университет (1998). Главен редактор на списание „Антимовски хан“. Издал е 8 поетични книги, между които са: „Врата на хоризонта“ (1998), „Синият поглед на дървото“ (2004), „Старците умират в края на света“ (2013) и една приказка за деца. Лауреат е на международни фестивали на поезията в Братислава (2008), Варшава (2011), Истанбул (2013). Негови стихове са преведени на руски, украински, турски, молдовски, словашки, английски, полски, немски, френски, английски и др. езици. През 2013 г. участва в Антология на българската поезия – Anthology of Contemporary Poetry (САЩ). През 2014 г. получава съпътстваща награда на Националния литературен конкурс „Христо Фотев“. Член е на СБП.
целият материал тук
SofiaArsNet
Comments
Post a Comment